Солта на земята

* Можем ли да се държим за вярата, когато животът се разпада навсякъде около нас?
* Можем ли да останем позитивни, когато всичко е негативно?
* Доколко фактът, че сме предали живота си на Исус е гаранция за „спокойно плаване”?
Вярата в Бога не е застрахователна полица. Лоши неща се случват на повечето хора и нашата християнска вяра не ни дава „имунитет”. Ако го гарантираше, хората с хиляди биха се качвали на християнския „вагон” по напълно егоистични причини.
Самият Исус не е бил „имунизиран” срещу суровия климат на човешките условия: гонен, бездомен, неразбиран, самотен, несправедливо третиран, изоставен от най-близките си приятели, предаден от съмишленик и разпънат на кръст от онези, които е дошъл да спаси.
Покланяме се обаче на Бог, Който идва при нас в добри и лоши времена, Който ни подкрепя с утехата на своето присъствие, посочва ни Своето вечно царство, където няма сълзи, болка, страдание, зло и смърт. Можем да бъдем жители на това царство, което е съвсем реално!
Уверен съм – казва апостол Павел, - че „нито смърт,нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание не ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Исус Христос, нашия Господ”!
Може ли да има нещо по-добро от това?

Издателство: Ел Уай