Книгата Свидетелства към проповедниците и служителите на Евангелието не е посветена единствено на наставления как проповедниците да си вършат работата. Тя съдържа вести, дадени да поучават, предупреждават и укоряват, като особено внимание се отделя на опасностите, специфични за хората, заемащи отговорни постове в църквата.
Книгата е съставена от статии и малки брошури, писани от Елън Уайт главно между 1890 и 1898 г.
За разбирането им трябва да се има предвид и историческия контекст, в който се намира тогава Църквата на адвентистите от седмия ден. Членството се удвоява за краткия период от 10 години. Нейните служители бързо навлизат в други държави. Учредяват се редица църковни институции. Този растеж крие опасности от либерализъм и консолидация до твърда централизация.
Някои от укорите в книгата са сурови, но са направени с увереността, че Бог в Своето наказание "наранява, за да може след това да изцели, а не да предизвика смърт".






